Оперативен лизинг на автомобили! Новост или практика?

През последните години лизингът, като метод за финансиране на покупка, става все по-популярен. Това се отнася както за „дребни” потребителски стоки (бяла и черна техника, офис оборудване и др.), така и за моторни превозни средства – леки автомобили, товарни автомобили и т.н. За обикновеният потребител, физическо лице, покупката на лизинг е начин да се сдобие с желаната стока бързо и без да разполага с цялата сума, необходима за заплащане на цената. Това е пример за класически финансов лизинг, който е напълно приложим и за покупката на автомобили (разбира се тук има известни особености). Към настоящият момент в света, що се отнася до автомобилите, особено популярен е друг вид лизинг – оперативния. За разлика от финансовия лизинг, при него не може да се говори за закупуване на автомобила, а по-скоро за наемане. Тук основният момент е свързан с това, че клиента наема превозното средство за определено време, като след изтичането на срока – автомобила се връща на наемодателя (лизингодателя). 
Към момента у нас тази форма на финансиране не е толкова разпространена. Вероятно все още не е толкова позната и популярна, а може би причината се крие в това, че българина все още не е привикнал да живее „под наем” – без непременно да бъде собственик. Показателен е и факта, че освен някои от вносителите на автомобили, финансовите институции предлагащи оперативен лизинг са едва няколко – TBI Лизинг, Кепитъл лизинг и др.

В настоящият материал ще насочим вниманието си отново към тази форма на финансиране – лизинг. Ще се опитане да внесем известно разяснение по два от видовете лизинг на българския пазар – финансовия и оперативния лизинг. 
Предвид на това, че оперативният лизинг като форма на финансиране, към настоящия момент у нас, основно е насочена към лизингополучатели юридически лица и фирми. Фокус на материалът ще бъде поглед на лизинга от друг ъгъл, като ще насочим вниманието си към фирмите – лизингополучатели.

Темата бе разглеждана не веднъж от МОИТЕ ПАРИ. Подобни материали относно закупуването на автомобил на изплащане, както и различните начини за финансиране на покупката може да видите на www.moitepari.bg.

С разрастването на бизнеса си фирмите все повече се нуждаят от обновяване и увеличаване на автопарка си. Наред с това се появява и необходимостта от такава форма на финансиране, която няма да погълне голяма част от капиталовите ресурси, необходими за бизнеса. Приемаме, че избраната форма на финансиране на покупката е лизинг. В този момент се появява и дилемата: „Какъв лизинг да бъде предпочетен – оперативен или финансов?”. В отговор на този въпрос следва да внесем малко яснота в понятията. 
Според дефиницята за финансов лизинг, това е лизингов договор, при който отдаващият под наем (лизингодателя), прехвърля на наемателя (лизингополучателя) всички ползи и рискове свързани със собствеността върху актива. Този договор трябва задължително да съдържа, поне два от следните елементи: 
клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на лизингополучателя;
прехвърлянето на собствеността на лизингополучателя да стане в края на срока на договора за лизинг;
срока на лизинга да покрива по-голямата част от „живота” на актива (под „живот” на актива визираме амортизационния му срок). 

От казаното до тук става ясно, че най-отличителната черта на договора за финансов лизинг, е тази, че лизингополучателя след изтичане срока на договора става собственик на имуществото. 

Оперативният лизинг по своето същество е форма, при която лизингополучателят ползва вещта „под наем”. 
За разлика от финансовия лизинг при оперативния възможността за задължително придобиване на имуществото, след изтичане срока на договора, отсъства. Най-общо оперативният лизинг може да се определи като „договор за наем”, при който наемателят не може да стане собственик на лизингованата вещ. 

Оперативният лизинг на автомобил се характеризира със срок на наемане 3 - 4 години. При този тип лизинг съществува и възможност лизингодателя да изиска парична гаранция по договора. Тя може да бъде определена като процент от цената на автомобила или като няколко месечни ренти. Трябва да се подчертае, това че тази парична гаранция се възстановява на лизингополучателя след изтичане на договорения срок и изпълнени задължения от страна на последния.

Обикновено месечните наемни вноски се определят от цената на автомобила, предмет на лизинговата сделка и срока на финансиране. Към месечните вноски се начислява и дължи ДДС

Обикновено разходите свързани с регистрацията, маркировките и данъците на МПС-то, застраховките „Каско” и „Гражданска отговорност”, вписването на договора в Централния Регистър за Особени Залози, разходите за издаване на нотариално заверени пълномощни за управление на МПС в страната и чужбина, както и за поставяне на аларма (освен ако не е включена в цената на автомобила) са за сметка на лизингополучателя. Те не са включени в месечните ренти и се заплащат допълнително при тяхното възникване, но повечето лизингодатели предоставят възможност на клиентите си (при желание от тяхна страна) да бъдат включени в месечните вноски.

Също така има вероятност лизинговото дружество да предложи възможността да бъдат договорени и допълнителни услуги, които да бъдат включени в месечните наемни вноски. Такива биха могли да бъдат: винетните такси, годишните технически прегледи, застраховка „Зелена карта” при пътуване в чужбина, възможност за подмяна на автомобила при инцидент и т.н. 

В тази връзка TBI Лизинг предлагат на своите клиенти като допълнителна услуга поддръжката на автомобила. В тази услуга би могла да бъде включена и опция, свързана с това, че ако автомобила се развали представител на дружеството ще отиде при лизингополучателя, ще вземе и закара автомобила в сервиз. През това време на клиента ще му бъде предоставен за ползване друг, т.нар.”оборотен”, автомобил.  
Всичко свързано с добрата пазарна стратегия, свидететелства, че всеки лизингодател би имал интерес да предложи повече „екстри”, за да привлече повече клиенти и да задържи настоящите такива.

В световната практика оперативният лизинг на автомобили е предназначен, както за фирми, така и за физически лица. Избралите тази форма на финансиране, срещу заплащане на месечни вноски, получават и ползват автомобил, който след изтичане срока на договора за ползване могат да върнат, да заменят с нов (съответно и да бъде подписан нов договор), или да закупят по калкулираната остатъчна цена.

Финансовият лизинг е особено подходящ, когато лизингополучателят държи да стане собственик на автомобила и същевременно иска да се възползва от разпоредбите и облекченията, предвидени в данъчното законодателство. Тук има пълно заплащане на стойността на актива и преминаване на собствеността към лизингополучателя, в края на лизинговия период.

Особеното в този случай е свързано с това, че в месечните вноски по лизинговия договор са калкулирани амортизацията на автомобила и разходите за поддръжката му за периода на наемане, но и вноските се признават за разход на фирмата в целия си размер.
Това съвсем не означава, че при финансовия лизинг вноските не се признават за фирмен разход, но и тук има една малка особеност. Тази особеност е свързана с това, че по време на действието на лизинговия договор като разход ще се признае платената лихва, както и разходите свързани с регистрацията на автомобила, със застраховките и т.н. Заплатената главница може да бъде отчетена като разход само в размер, равен на годишното обезценяване на автомобила. Всичко това означава, че месечната вноска, заплатена на лизинговата компания, няма да може да бъде счетоводно отчетена в пълния си размер като фирмен разход. Докато оперативният лизинг дава възможност за пълно счетоводно отчитане на вноската, тъй като в действителност тя се смята за платен наем.

От казаното до тук можем да обобщим, че оперативният лизинг е особено подходящ за фирми, които се нуждаят от непрекъснато обновяване и осъвременяване на автомобилния парк, без да придобиват собствеността върху МПС-тата. Той предпазва фирмите от остаряване на превозните средства и предполага относително по-ниски плащания, в сравнение с останалите финансови алтернативи. Тази форма на лизинга все още не е особено позната и разпространена в България, за разлика от останалия свят, но има своя потенциал и навярно с присъединяването ни към Европейския съюз ще заеме полагащото й се място като печеливша форма на финансиране.